проф.д-р Панайот Солаков

Синдромът на Сьогрен е не рядко срещано ревматично заболяване, което се характеризира със: сухи очи и хроничен конюнктивит, суха устна лигавица, възпаление и подуване на слюнчените жлези, ставни болки и артрит, увеличени лимфни възли, мускулни болки. Заболяването се нарича „синдром“ защото обикновено се съчетава и е част от клиничната картина други автоимунни ревматични болести като: ревматоиден артрит, системен лупус, дерматомиозит, полимиозит, склеродермия и др. Синдромът на Сьогрен по-рядко може да бъде и самостоятелно заболяване. При по-разгърната клинична картина от автоимунното възпаление могат да бъдат обхванати и други богати на жлези органи и системи като дихателната и храносмилателната и отделителната системи, панкреас, бъбреците, щитовидните жлези и др.

Спондилаортопатиите са разнородна група от възпалителни заболявания, която включва реактивни артрити, псориатичен артрит, ентеропатични артрити, ювенилен артрит и най-честия от тях- анкилозиращ спондилит известен унас като болет на Бехтерев. Спондилоартропатиите са свързани с генетично предразположение, най- често с позитивен HLA B27. Допълнителните фактори на околната среда също играят съществена роля. Възможно е да има трудности при различаването на отделните клинични болести, като те често се препокриват. Оставават и недиференцирани спондилоартропатии. Проследяването и лечението на тези болести е много тясно свързано с клиничните прояви, за да бъде поставена точна диагноза.

През юни 2013 г. ААОС (САЩ) публикува нови насоки за лечение на активната гонартроза. Много от жените и мъжете над 65 годишна възраст имат рентгенови данни за артроза на коленните и тазобедрените стави. Само част от тях имат клинични оплаквания: болка, крепитации, затруднени движения. Тези симптоми характеризират активна артроза. Активна артроза може да се наблюдава и в по-млада възраст, при претоварване на ставите както и при ортопедични аномалии. Освен болката и крепитациите основни симптоми са ограничаване на ставната подвижност, ставна скованост сутрин и при преумора. Рентгеновите данни са съществени за поставяне на правилна диагноза. При гонартроза по принцип липсват специфични лабораторни отклонения. Ехографията има уточняващо значение. Компетентният клиничничен преглед е от основно значение за уточняване на диагнозата.

Витамин D e един от най-важните хранителни микроелементи в човешкия организъм. Открит е през 1782 г. и синтезиран през 1920 г. През последните две десетилетия познанията върху функциите му при здравия и болния човешки организъм са много напреднали. Витамин D има съществена роля при изграждането и подържането здравината на костната система. Той има благоприятно въздействие както върху имунитета така и върху сърдечно съдовата система. Може да бъде полезен при диабет. Витамин D подобрява антитуморната защита, отпадналостта и общата витална активност. Той подтиска развитието на ревматоидния артрит и лупуса и има участие при регулирането на артериалното налягане.

Връзката между остеоартроза и остеопороза е обект на дискусия, като до момента липсва консензус. От научна и практическа гледна точка съществуват не малко неразрешени проблеми, като главният от тях е дали двете заболявания по принцип се различават. Неразрешен е “спорът “съществува ли позитивна или негативна корелация по между им? Съществено е дали реално остеоартрозата има протективни функции по отношение на фрактурите при остеопорозата. Добре известно е, че двете заболявания са много рапространени. Наблюдават се предимно при възрастните жени и имат различна морфология. Жените с остеартроза са обикновено пълни и с масивни кости, а тези с остеопороза често са грацилни и с нежен скелет. Различията между двете заболявания са свързани с особенностите на хормоналния и цитокино-обусловеният баланс, като генетичните фактори са от първостепенно значение.