проф.д-р Панайот Солаков

Остеоппения е прогресивно системно понижение на костната маса, с влошаване на костната микроархитектура и повишавне риска от фрактури. Тя се дължи на дизбаланс между физиологичните процеси на изграждане и разграждането на костта, като при остеопения разграждането взема привес. Остеопенията е междинен стадий между здравата кост и остеопорозата. Съгласно Световната здравна организация тя се дефинира като намалелена костна плътност и Т-score между (-1) и (-2.5). Стойности на Т-score над (-2.5) са характерни вече за остеопораза. Главната клинична проява на остеопенията както и на остеопоразата са костните фрактури. Остеопенията не е свързана или много рядко е свързана с костни болки и функционални нарушения, обичайно тя протича латентно.

С повишен риск за остеопения и остеопороза са жените в менопауза, мъжете над 70 години, лицата генетично притежаващи “нежни кости” и при наличието на фрактури при кръвните родственици. Ниското тегло в детството и в младата възраст и смутеното, непълноценно хранене в зрялата възраст предразполагат към остеопения и остеопороза. Други рискови фактори са: заседналия живот, намалената мускулна активност, ограниченото излагане на слънчева светлина и принодителната телесна поза.

Като рискови фактори за поява на остеопения се отбеляязват тютюнопушенето, повипената консумация на алкохол, дълготрайното лечение с кортикостероиди и с противоязвени медикаменти понижаваши киселинността на стомашния сок.

Диагнозата остеопения , както и остеопороза се поставя чрез измерване на костната минерална плътноста на гръбначния стълб и на тазобедрените кости посредством рентгенова абсобциометрия (DXA). По принцип за изследване с DXA се насочват постменопаузалните жени под 65 годишна възраст и всички жени над 65 години, всички възрастни получили счупване на кост при минимална травма, болните продължително лекувани с медикаменти предизвикващи остеопения.

Класическите рентгенови снимки нямат достатъчна диагностична стойност за установяване на остеопения. Те могат да бъдат полезни за установяване на костни деформации, които могат да се свържат с намалена костна плътност.

При остепения и остеопороза е добре да се изследват следните костни маркери: серумните калций, фосфор и алкална фосфатаза и калция и фосфора в 24 часова урина. При определени случаи се налага изследването на паратиреоидните и тиреоидните хормони и естрогените.

Профилактиката и лечението на остеопенията са свързани с рационалното хранене включващо млечно-рибни храни, обилие на плодове и зеленчуци, на месо и варива и при оптимален прием на калций.