проф.д-р Панайот Солаков

Подаграта e oписана още от Хипократ (460-370 пр.Хр.). Причините за възникването й и болестните й прояви са много добре проучени. Заболяването се дължи на отлагане на кристали от мононатриев урати избирателно в ставните и околоставните структури.

При успешно лекуваните болни болезнените пристъпи траят 7-14 дни. При зле лекуваните пациенти ставното възпаление може да продължи по-дълго. Диагнозата подагра е неоспорима при установяването на високо ниво на пикочната киселина в кръвта и при наличето на кристали от монононатриев урат в ставната течност по време на подагрозен пристъп както и при междупристъпния период. След едногодишна хипоурикемична терапия и спазване на подходяща диета, когато серумното ниво на пикочната киселина спадне до нормата, подагрозните пристъпи могат да изчезнат. Болните от подагра трябва да подържат: (1) хипоурикемичен хранителен режим, (2) да приемат не по-малко от 1.5 литра вода дневно, (3) да провеждат хипоурикемична терапия и (4) да променят в определена степен начина си на живот.

Открит остава въпросът, защо след като познанията ни днес са повече от достатъчни, лечението на подаграта е често неадекватно. Не малко лекари приемат заболяването като второстепенна “малка”болест, което е много далече от истината.

При остър подагрозен пристъп е препоръчителна спешна лекарската намеса, както за избягване на диагностична грешка, така и за бързо овладяване на ставното възпаление. Прогресиращата полиставна подагра и нейната деструктивна тофусна форма стават лечебен проблем когато антихиперурикемичната терапия е противопоказана. Това са случаите на непоносимост към основното достъпно лекарство за понижаване на серумното ниво на пикочната киселина – алопуринол, какато и при настъпила бъбречна недостатъчност. Дневната доза на алопуринол варира от 100 мг до 300 мг дневно, но той се прилага само при неувредена бъбречна функция. Важно правило! Алопуринолът се прилага само в извънпристъпните периоди на подаграта. При наличието на кожна алергия към алопуринол може да се приложи десенсибилизация, но тя изизсква време и не рядко е неуспешна.

В клиничната практика навлязоха нови ефективни антихипоурикемичнисредства. На първо място това е селективният ксантиноксидазен инхибитор Febuxostat , който превъзхожда по лечебните си качества алупоринола и може да се прилага и при нетежко увредени бъбреци. Препаратът е на лице както на европейския така и на щатския лекарствен пазар.

При хиперурикемия се прилага нов интравнозен препарат съдържащ ензима уриказа. Това е фермент който много активно разгражда пикочната киселина. Уриказата се прилага за интензивно лечение на подаграта. Този лечебен метод е показан при рефрактерна на терапия тежка подагра, както и при напреднала тофусна подагра и при случаи с непоносимост към алопуринол. Препаратите съдържащи уриказа намират приложение като “мостова терапия”, т.е краткотрайна интензивна терапия в перодите на влошаване на заболяването. Пикочната киселина има важна физиологична роля, тя е най-мощният тъканен антиоксидант у човек и е съществен фактор за нормалната функция на човешкия организъм. Тофусната подагра и трудно лечимият синдром на ставно подагрозно разрушаване са главните терапевтични показания за приложението на уриказа. Уриказата е в състояние да разгради неразтворимите кристалите от мононатриев урат и ги превърне в алантоин, който е разтворим в физиологичните течности и лесно се екскретира от бъбреците.