|
Умората е добре познато физиологично състояние настъпваща след продължително психично и физическо натоварване, както и при липса на сън. Когато се появи умора продължително време, без видидма причина, вероятно се касае за синдрома на хроничната умора. Това е болестно състояние на липса на енергия без това да е свързано с високо натоварване. Умората може да е последица на липса на мотивация, на липса на концентрация, на паметови смущения и на оплаквания от двигателния апарат.
Болестта е описана от Holmes (1988) освен умора и обща слабост, болните имат лошо самочувствие, нарушен сън, вегетативни смущения, болки във видимо здрави зони на опорно-двигателния апарат, психична лабилност, при липса на обективни промени при детаилния клиничен преглед и в лабораторните изследвания.
|
|
продължава>
|
|
|
Остеоппения е прогресивно системно понижение на костната маса, с влошаване на костната микроархитектура и повишавне риска от фрактури. Тя се дължи на дизбаланс между физиологичните процеси на изграждане и разграждането на костта, като при остеопения разграждането взема привес. Остеопенията е междинен стадий между здравата кост и остеопорозата. Съгласно Световната здравна организация тя се дефинира като намалелена костна плътност и Т-score между (-1) и (-2.5). Стойности на Т-score над (-2.5) са характерни вече за остеопораза. Главната клинична проява на остеопенията както и на остеопоразата са костните фрактури. Остеопенията не е свързана или много рядко е свързана с костни болки и функционални нарушения, обичайно тя протича латентно.
С повишен риск за остеопения и остеопороза са жените в менопауза, мъжете над 70 години, лицата генетично притежаващи “нежни кости” и при наличието на фрактури при кръвните родственици. Ниското тегло в детството и в младата възраст и смутеното, непълноценно хранене в зрялата възраст предразполагат към остеопения и остеопороза. Други рискови фактори са: заседналия живот, намалената мускулна активност, ограниченото излагане на слънчева светлина и принодителната телесна поза.
Като рискови фактори за поява на остеопения се отбеляязват тютюнопушенето, повипената консумация на алкохол, дълготрайното лечение с кортикостероиди и с противоязвени медикаменти понижаваши киселинността на стомашния сок.
|
|
продължава>
|
|
При лечението на постменопоузалната остеопороза широко приложение намират редица медикаменти като бифосфонати, естрогенни модулатори и др. които намаляват риска от поява на костни фрактури и подобряват качеството на живота на болните. Това лечение на остеопорозата има редица слабости като странични ефекти, сложни схеми на дозиране, схеми които системно болните немогат да спазват.
|
|
продължава>
|
|
Анатомия. Гръбначният стълб се състои от взаимно свързани прешлени, които се съединяват един с друг хрущялни дискове. Последните действат като амортисьйори и позволяват гръбначният стълб да бъде подвижен и да се огъва. Гръбначният мозък е разположен в кухина в средата на прешлените, като от него изхождат периферните сетивни и двигателни нерви , които обхващат цялото тяло.
|
|
продължава>
|
|
При болните с ревматоидния артрит (РА) се установяват сериозни имунологични отклонения. През последното десетилетие важен научен напредък бе постигнат в областта на автоантителата насочени към серумните цитрулинирани протеини. Наличието им е съвременен параметър при диагностицирането на РA и особено при ранния РA.
|
|
продължава>
|
|
Основен прицел при ревматичните заболявания са ранната диагноза и ранното започване на съвременно ефективно лечение. Лечението има за цел да спре болестта в началния стадий на нейното развитие за да се постигне пълна клинична ремисия, т.е. пълно клинично здраве. При по-напреднало ставно заболяване приоритета е спиране прогресията на болестния процес, какато и избягване настъпването на усложнения.
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Край >>
|