проф.д-р Панайот Солаков

 При болните с ревматоидния артрит (РА) се установяват сериозни имунологични отклонения. През последното десетилетие важен научен напредък бе постигнат в областта на автоантителата насочени към серумните цитрулинирани протеини. Наличието им е съвременен параметър при диагностицирането на РA и особено при ранния РA.

Ревматоидният артрит (РA) се характеризира с появата на няколко антитела от този тип, като в практиката най-често се изследват АНТИ-CCP И АНТИ-MCV. Позитивните серумни тестове за аНТИ-ССР анти МCV са чувствителен и специфичен маркер за РA, като се явяват като по-точна алтернатива на серопозитивния ревматоиден фактор (RF). Цитрулинираните протеини се установят освен в серума и във възпалената синовилна ставна обвивка.

В практиката най-често сe използват имунологични тестове: анти-CCP2 и анти-MCV. Известни предпочитания се наблюдават към анти-CCP2, тъй-като обхваща по-голямата част от различните и анти-тела от този тип и има по-ниска цена.

РA болните могат да бъдат разделени на 2 подгрупи: анти-CCP (+) и анти-CCP (-). В началото на заболяването двете групи болни показват сходни клинични прояви. По-късно, след като болестта се разгърне, различията в протичането й при двете групи болни стават значими. Анти-CCP позитивните болни са с по-тежко протичане, изразена рентгенова прогресия и бързо развитие на костни разрушения . Рискът от развитието на исхемична болест на сърцето е по-висок при анти-CCP негативните болни. Съществено е, че анти-CCP позитивните показват по-благоприятно лечебно повлияване от определени базисни медикаменти.

Днес, поставянето на ранната диагноза РA става все по-съществен диагностичен факт, поради възможността за ранно рационалното прилагане на съвременни лечебни средства. Установяването на позитивни тестове за анти-CCP е от голяма практическа и научна полза, както за болните така и за ревматолозите.

Съществено е да се подчертае че:

(1) Анти-CCP антителата показват много висока диагностична специфичност. При положителен тест тежестта и активността на РA е значимo по-голяма

(2) В 90% от болните, при които е диагностициран недифенциран или реактивен артрит, при които се установи позитивна анти-CCP реакция, днес се приема, че се касае за РA

Съобщават се случаи при които анти-CCP антител са били установявани от 14 до 18 години преди началото на първите ставни прояви на RA..

(4) Установена е много силна връзка между развитието на костни разрушения и наличието на позитивни анти-CCP антителата.

Рентгенографски костни разрушения се свързват с анти-CCP (+) и RF (+), но не и с анти-CCP (-) и RF (+).

(5) Позитивните анти-CCP болни се повлияват по-добре от терапията с Methotrexat и от комбинацията биологични медикаменти плюс Methotrexat.

(6) Диагностичната чувствителност и диагностичната специфичност на ревма-фактора (RF) тестовете е по- ниска отколкото чувствителността и специфичността на анти-CCP и анти- MCV тестовете .

Много рядко позитивни анти-CCP тестове са установявани при: ревматична полимиалгия, “С” хепатит, системна склероза, Sjögren syndrome и полимиозит. При анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит нивата на анти-CCP тестове са отрицателни.

Настъпването на имунологична ремисия при РA се оценява от нормализирането на анти-CCP тестовете.

Не по-малко от 4 клинично важни причини налагат използването на анти-CCP тестовете в практиката:

(1) Възможността да бъде потвърдена клиничната диагноза

(2) Възможността да се прогнозират развитието на РA и

прогресирането на ерозивните костни промени

(3)Да се дефинира настъпването на ремисия

(4) Да се прогнозиране лечебния отговор при прилагане на химична и биологична терапия.