НОВИ КРИТЕРИИ ЗА ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ

Основен прицел при ревматичните заболявания са ранната диагноза и ранното започване на съвременно ефективно лечение. Лечението има за цел да спре болестта в началния стадий на нейното развитие за да се постигне пълна клинична ремисия, т.е. пълно клинично здраве. При по-напреднало ставно заболяване приоритета е спиране прогресията на болестния процес, какато и избягване настъпването на усложнения.

Ревматоидният артрит, анкилозиращият спондилит, псориатичната артропатия, артрозната болест, остеопорозата и другите заболявания на опорнодвигателния апарат довеждат до инвалидизиране следствие ставните, костните и мекотъканни увреди, до значимо нарушаване на качеството на живота, а в някой случаи и до преждевременна смърт.

При ревматоидния артрит, както и при другите възпалителни ставни заболявания главна цел на съвременните лечебни програми е постигане клинична ремисия, което по същество означава максимално овладяване активността на заболяването. Правят се решителни стъпки към усъвършенстване системата на ревматологичната здравна помощ, включително и с обучаването на млади специалисти и прилагането съвременни схеми при лечението на основните ревматични болести както в клиничната, така и в амбулаторната практика. Водещите ревматолози в страната подържат тесни делови връзки с колегите си в чужбина и са добре запознати и прилагат приетите в Европа и САЩ методи на лечение. У нас, във фармацевтичната мрежа могат да бъдат намерени всички съвременни антиревматични медикаменти. Това позволява лечението на ревматично болните в България да бъде на съвременно ниво. Една от амбициозните цели на нашите ревматолози е въвеждане в практиката на така наречениите “биологични лечебни средства” и усъвършенстване на приложението на “болестта модифициращите лечебни средства”. Новите лечебни схеми позволяват овладяване на болестната активност при редица ревматични заболявания. Това са: ревматоидния артрит, болестта на Бехтерев, псориатичния полиартрит, ювенилния артрит и други. С тези лекарства се постига нормализиране на двигателните възможности, премахване на болката и страданието и подобряване на качеството на живота на болните. Биологичните лечебни средства предпазват от поява на сериозни и трайни структурни ставни и костни промени. Биологичните средства навлизат бързо в лечебната практика и при еритемния лупус, склеродермията, остеопорозата и васкулитите.

При висока активност ревматичното възпаление трябва да се мониторирано от ревматолог ежемесечно, а при по-ниска болестна активност на три месеца. На проследяване и лечебна корекция подлежат и коморбидните фактори и заболявания, както и поносимостта и страничните действия на прилаганото лечение. Успоредно с анализа на данните от класическия лекарски преглед се налага проследяване на лабораторните остро-фазовите възпалителни индекси, какато и динамиката на имунологичните показатели.

Биологичните средства са нова група медикаменти които променят в блаагоприятна посока протичането на ставното възпаление. Те овладяват активността на възпалителния процес. Тяхното въвеждане в лекарската практика отговаря по заначимост на прилагането на антибиотиците в медицината. Създаването на биологичните средства стана възможно благодарение нарастналите познания относно причините и механизмите на възникване на процеси предизвикващи ревматичните увреждания. Биологичните средства са лекарства блокиращи определени тъканни фактори и от там и прекъсване на възпалителната каскада. Те намират приложение най-вече при лечението на имунно обусловените възпалителни ревматични заболявания. Терапията с биологични средства е много скъпа, показанията за приложението й трябва много точно да се спазват, налага се внимателно обсъждане на всяки случай при които това лечение се предписва,

Усилията на ревматолозите днес са насочени към осъществяването на следните четири най-важни принципи за постигане основната цел при лечението на ревматичните заболявания – постигане на клинична ремисия.

Тези принципи са:

1. Споделено съгласие за провеждане на лечението между болния и лекуващия ревматолог

2. Постигане на продължително овладяване на болестта и на максимално подобряване качеството на живота, избягване на структурни увреди, нормализиране на функциите и социално адаптиране.

3. Да се постигне по най-добрия възможен начин

овладяване на ревматоидното възпаление

4. Системно проследяване ефекта от терапията и адаптирането на лечението с оглед постигане на оптимален лечебен ефект.

 
Joomla SEO by AceSEF