проф.д-р Панайот Солаков

Остеопорозата се дължи на намаляване на костната минерална плътност (bone mineral density- BMD). Остеопорозата е един от големите проблеми на световното здравеопазване. Тя най-често повишава риска от фрактури на гръбначните прешлени, бедрото и китката, както и на другите кости.

Своевременно проведеното лечение е в състояние да ограничи костното разрушаване, да повиши костната устойчивост и костната минерална плътност и намали фрактурния риск. При постменопаузална остеопороза е наложително провеждането на продължително и системно антиостеопорозно лечение. Съвременните медикаментозни средства ограничават разрушаването на костните структури и възтановяват в определена степен нормалната костна архитектоника. Повишаването на костната минерална плътност (BMD) с 10% при постменопаузалната остеопороза намалява с 50% риска от фрактури.

При лечението на остеопорозата на първо място се препоръчва: повишаване на физическата активност, спиране на тютюнопученето, приемане на храни с повишено калциево съдържание, както и избягване на битови травматични увреждания. Медикаментозна терапия се прилага след доказване както клинично така и инструментално на наличчието на остеопороза.

Съществен проблем при болните с постменопаузална остеопороза е липсата на последователност и приобщеност /adherence/ на болните към терапията. От значение са както ефективността на прилаганите медикаменти така и желанията и поведението на лекуваните пациенти.

Причините и обстоятелствата свързани с комплаънса са комплексни и сложни за дефиниране. Съгласието /comliance/ на болните за провеждане към антирезобтивната терапия зависи от социаликономически условия, от здравноосигурителната система и от поведението на лекуващия лекар . Значим фактор също е цената на антирезобтивните медикаментите. . Прекъсването на терапията рядко се свързва с наличието на странични явления от прилагания медикамент или на липсата на убеденост у пациентите че имат остеопороза. Прекъсването на терапията може да се дължи на липсата на позитивна динамика при контролните измервания на костната плътност. Някои болни и някои лекари променят лечението или го прекъсват поради убеденост за неповлияване. Част от болните не са добре информирани за продължителността на антирезорбтивната терапия и като последица най-често прекъсват лечението след шестия месец. Не рядко определящи за комплайънса (compliance) и продължителността (persistence) на лечението са икономическите съображения. Привързанастта към антиостеопорозното лечение намалява у жените над 80 години. Рядко, поради страх от странични въздействия болни или лекари спират без основната антирезорбтивната терапия. . Липсват категорични данни, какъв процент от пропуснати лечебни дни прави терапията недостатъчно ефективна. Според най-либералните критерии, адекватното приемане на медикамента през 66% от дните на лечебния период е долната допустима граница за достигане на терпевтичен успех. Лечението остава ефективно ако прекъсванията на терапията са под 33% от лечебните дни . Последователността, приобщеността /adherence/ на болните към терапията зависи от установените стойности на BMD, от прекараните фрактури, от възрастта, годишния доход, съпътстващите заболявания, семейно положение, болничните пролежавания и броят на приемани медикаменти. От съществено значение е професионалното поведение и компетентността на лекуващият лекар. Болните трябва достатъчно добре да бъдат информирани за ефикасността и начините на прилагане на препоръчваните медикаменти и за продължителността на лечението.

Не е достатъчно висок процентът на болните които приемат предписаната медикаментозна терапия съгласно правилата. Лечението на постменопаузалната и сенилната остеопороза продължава с години. По нашите наблюдения в края на 12 месец прекъсват лечението си почти 25% от болните прекъсват лечението , а на 24 месец - 50% от пациентите спират приемането на предписания медикамент.

Установено е, че прекъсването на медикаментозното лечение сповече от 3 месеца е в състояние да доведе до нежелан рецидив на разрушителния процес.

Спирането на медикаментите е свързано с получаването на добри клинични резултати, липсата на фрактури, нормализизрането на стойностите на костната плътност при изследване с DXA. Спиране на медикаментозното лечение при остеопороза обикновенно се препоръчва след 5-та година, но сроковете варират според конкретния случай и те са от компетенцията на профилиран в лечението на остеопорозата специалист.

Причини за липсата на приобщеност и последователност към лечението с бифосфонати на жените с постменпаузална остеопороза

Съществен проблем при болните с постменопаузална остеопороза е липсата на последователност и приобщеност /adherence/ на болните към терапията. От значение са както ефективността на прилаганите медикаментите така и желанията и поведението на лекуваните пациенти. Причините и обстоятелствата свързани с комплаънса са комплексни и сложни за дефиниране. Съгласието /comliance/ на болните за провеждане към антирезобтивната терапия зависи от социаликономически условия, от здравноосигурителната система и от поведението на лекуващия лекар . Значим фактор също е цената на антирезобтивните медикаментите. . Прекъсването на терапията рядко се свързва с наличието на странични явления от прилагания медикамен или на липсата на убеденост у пациентите че имат остеопороза. Прекъсването на терапията може да се дължи на липсата на позитивна динамика при контролните измервания на костната плътност. Някои болни и някои лекари променят лечението или го прекъсват поради убеденост за неповлияване. Част от болните не са добре информирани за продължителността на антирезорбтивната терапия и като последица най-често прекъсват лечението след шестия месец. Не рядко определящи за комплайънса (compliance) и продължителността (persistence) на лечението са икономическите съображения. Привързанастта към антиостеопорозното лечение намалява у жените над 80 години. Рядко, поради страх от странични въздействия болни или лекари спират без основания антирезорбтивната терапия. . Липсват категорични данни, какъв процент от пропуснати лечебни дни прави терапията недостатъчно ефективна. Според най-либералните критерии, адекватното приемане на медикамента през 66% от дните на лечебния период е долната допустима граница за достигане на терпевтичен успех. Лечението остава ефективно ако прекъсванията на терапията са под 33% от лечебните дни . Последователността, приобщеността /adherence/ на болните към терапията зависи от установените стойности на BMD, от прекараните фрактури, от възрастта, годишния доход, съпътстващите заболявания, семейно положение, болничните пролежавания и броят на приемани медикаменти. От съществено значение е професионалното поведение и компетентността на лекуващият лекар. Болните трябва достатъчно добре да бъдат информирани за ефикасността и начините на прилагане на препоръчваните медикаменти и за продължителността на лечението.