проф.д-р Панайот Солаков

Болестта на Бехтерев е хронично ревматично възпалително заболяване, което се характеризира с засягане на гръбначния стълб, сакроилиачните и тазобедрените стави. В ранните стадии болестта е трудна за установяване. Не рядко диагнозата се поставя със закъснение, като се основава на рентгеновите изследвания. Заболяването прогресира бавно, като в ранните стадии костните рентгеновите промени не са типични. За това поставянето на правилна диагноза не рядко среща затруднения. При подробрен и добре насочен разпит на болния и при осъществяването на специфични клинични тестове диагнозата болест на Бехтерев може да се потвърди или отхвърли.

Не малка група от болните със системни ревматични заболявания се лекуват и то продължително със съвременни имунобиологични средства и с кортикостероиди. Тези лечебни препарати подтискат активността на имунната система, но като странично действие повишават риска от бактериални и вирусни инфекции, включително и от туберкулоза.

Глюкокортикостероидите известни под името кортизонови препарати са лекарства предписвани много често при лечение на ревматичните болести. Познати са от 50-те години на миналия век .Кортикостероидите са медикаменти, аналози на хормоните произвеждани от надбъбречнитe жлези.Те намират приложение в редица области на медицината поради тяхното противовъзпалително, антиалергично и имуносупресивно действие. Употребата им е свързана и с негативни лекаствени реакции, които не бива да бъдат игнорирани.

Остеортозата представлява 50% от всички ревматични заболявания.В зависимост от локализацията си остеоартрозата се класифицира като : гонартроза, коксартроза, цервикоартроза. Съществува и една по-специфична артроза на малките стави позната като артроза на Хеберден и артроза на Бушар. Тя е известна от преди повече от 100 години, когато един млад английски лекар описва еднородни промени в малките стави на ръцете в една фамилия, като определено я свързва с наследственост и то най-вече между майка и дъщеря.

Фибромиалгията (FM) е не добре изяснен феномен с много лица. За лечението му се използват редица лекарствени и рехабилитационни техники. FM се характеризира с дълготрайни мускулно-скелетни болки, умора на работното място и в дома, както и по време на почивка. Подчертана е мускулната слабост и скованост, ограничена е физическата активност. Обичаен е емоционалният дистрес, липсва интерес към спорта и гимнастиката. Болните са обезкуражени и разтревожени от честите лекарски визити и от липса на резултати от тях.