| ПАЛИНДРОМЕН РЕВМАТИЗЪМ |
|
Касае се за клинично проявен пристъпен ставен синдром, който е описан от Hench и Rosenberd през 1941 г. Използва се термина "синдром", а не болест, тъй-като може да се касае за ранна проява на редица ставни или системни заболявания, както и да оздравее без последици с и без лечение. Заболяването засяга обикновенно една голяма или малка става, като локализациите могат да бъде и различна при отделните пристъпи. Засегната става може да е само болезнена, но обичайно е и оточна, кожата може да бъде зачервена, какато и да има и покачване на телесната температура. Пристъпът трае от няколко часа до няколко дни, след което ставата оздравява, като е асимптоматична. Периодът между пристъпите може да трае седмици или месеци. При 30 до 50% от болните се касае за ранен стадий на ревматоиден артрит, който може да се разгърне и след години. По-рядко се касае за подагрозен пристъп или в даден период се установява само хиперурикемия (повишено ниво на пикочната киселина в кръвта). Палиндромният ревматизъм може да е ранен признак на сподилартропатия или в частност на развиващ се анкилозиращ спондилит. Среща се и при реактивните артрити, вкл. синдрома на Rеiter. Палиндромният синдром може да бъде проява на латетно протичащи или разгърнати заболявания на други органи и системи като псориазис, възпалителни заболявания на червата, системни автоимунни заболявания като еритемния лупус. Много рядко, при палиндромен ревматизъм се касае за генетично обусловени аномалии, като вродени анемии, варианти на средиземноморска треска и др. при които за поставянето на диагнозата изисква сложен генетичен анализ. При палиндромен ревматизъм, за поставяне на точна и ранна диагноза се налага проследяване на заболяването от специалист ревматолог, осъществяването на насочени лабораторни и имунологични изследвания, евентуални генетични такива, както и обсъждане възможността да се касае за общо заболяване. При ставен пристъп модат да се приложат обичайните не стероидни антиревматични средства, като диклак, мовалис и други. |