СИНДРОМ НА СЬОГРЕН

Синдромът на Сьогрен е не рядко срещано ревматично заболяване, което се характеризира със: сухи очи и хроничен конюнктивит, суха устна лигавица, възпаление и подуване на слюнчените жлези, ставни болки и артрит, увеличени лимфни възли, мускулни болки. Заболяването се нарича „синдром“ защото обикновено се съчетава и е част от клиничната картина други автоимунни ревматични болести като: ревматоиден артрит, системен лупус, дерматомиозит, полимиозит, склеродермия и др. Синдромът на Сьогрен по-рядко може да бъде и самостоятелно заболяване. При по-разгърната клинична картина от автоимунното възпаление могат да бъдат обхванати и други богати на жлези органи и системи като дихателната и храносмилателната и отделителната системи, панкреас, бъбреците, щитовидните жлези и др.

За поставяне на правилна диагноза е необходимо да бъдат направени специфични имунологични изследвания (Ro-SS A , La SS B, ANA и др). Често се налага осъществяването биопсия на слюнчена жлеза и сиалография, специфично изследване на очите и слъзните жлези. Специално внимание се обръща на засягането на други органи и системи при протичането на основното автоимунно заболяване. Синдромът на Сьогрен е хронично, рецидивиращо заболяване като най-често затруднения предизвикват очните болестни прояви и сухотата на устната лигавица. Лечението се насочва към овладяване на проявите на засегнати от болестния процес органи и системи. Прилагат се обичаините не специфични антиревматични средства. Кортизон се използва по изключение. Обичайно се прилагат препарати усилващи слюно и сълзотделянето и изкуствени сълзи. Имуносупресори се имат предвид при определени случаи. Ако синдромът на Сьогрен се включва в клиничната картина на ревматоиден артррит, лупус, дерматомиозит и дуги системни автоимунни заболявания терапията се води съгласно правилата валидни за съответното основно заболяване. Напоследък в световен план се правят опити за лечение на заболяването и със биологични средства.

 
Joomla SEO by AceSEF