проф.д-р Панайот Солаков

Умората е добре познато физиологично състояние настъпваща след продължително психично и физическо натоварване, както и при липса на сън. Когато се появи умора продължително време, без видидма причина, вероятно се касае за синдрома на хроничната умора. Това е болестно състояние на липса на енергия без това да е свързано с високо натоварване. Умората може да е последица на липса на мотивация, на липса на концентрация, на паметови смущения и на оплаквания от двигателния апарат.

Болестта е описана от Holmes (1988) освен умора и обща слабост, болните имат лошо самочувствие, нарушен сън, вегетативни смущения, болки във видимо здрави зони на опорно-двигателния апарат, психична лабилност, при липса на обективни промени при детаилния клиничен преглед и в лабораторните изследвания.

Диагнозата се основава на съвокупността от симптоми, като основни са обща умора и физическо неразположение след физически и психични натоварвания. Трябва обаче да бъде изключено наличието на соматични заболявания. Няма изследвания които да потвърждават диагнозата “синдрома на хронична умора”. Лабораторните изследвания са в норма. Кръвната картна, биохимичните, хормоните, имунологичните, рентгеновите изследванияне не показват отклонения.

За диагнозата централно място заема анализът на индивидуалните рискови фактори като стрес, психотравми, безработица, и финансови затруднения и пр. Заболяването е по-често у жените, при ниско обраованите и при стрес преживян в ранна детска възраст.

За поставяне на правилна диагноза, освен общия щателен преглед и рутинните изследвания, е небходимо да бъдат осъществни консултации с ревматолог, ендокринолог, невролог, гинеколог и не на последно место с психиатър. Препоръчва се екипният принцип, както при уточняването на диагнозата синдром на хронична умора, така и при лечението.

Появата на заболяването чисто теоретично се свързва с вирусна инфекция, отклонения в имунната система, специфични нарушения в невроендокрините координации, болести на хипофизата и надбъбреците и пр.

При синдрома на хронична умора няма специфична, утвърдена терапия. Необходима е добре преценена помощ както на работното място, така в дома и в личния живот. Не се налага прилагането на скъпоструващи медикаменти, защото това често води до влошаване на състоянието. Всеки от специалистите участващи в лечебния тим трябва много пестеливо да преценяват нуждата от медикаменти. Физическите упражнения са централния стълб на терапията, около който се прибавят необходимите лекарства. Индивидуалните и колективните физически натоварвания, добре подбрани и адекватно дозирани, са главното условие за успех.

Синдромът на хроничната умора не е свързан с повишена смъртност, не е утежнен с органни усложнения. При съдействие от страна на болния той е напълно преодолим.